Нравствени съчинения

Плутарх (около 46–127) е роден в града Херонея, разположен в Беотия. Той получава солидно образование по философия, реторика и математика в Атина и вярва, че знанието трябва да служи на човечеството. В резултат на това заема значителни обществени позиции у дома – като магистрат, дипломат и архонт епоним. Успешните му мисии като посланик, както и преподавателската му дейност по философия и етика му донесли множество приятели в Атина и Рим. Плутарх поддържал близки отношения с императорите Траян и Адриан; според лексикографа Суда, Траян го наградил със звание почетен консул. Освен това притежавал римско и атинско гражданство, но предпочитал да живее в Херонея. В последния период от живота си бил жрец на Аполон във светилището в Делфи. По време на многобройните си пътувания той се запознал с различни народи от Гърция до Мала Азия, Северна Африка и Италия. Дълбоко впечатлен от вековната мъдрост събрана в народната памет и класическите произведения на античността, той ни оставил два важни сборника – „Успоредни животописи“ и „Нравствени съчинения“, които включват много малки творби акцентиращи върху добродетелта.

Това издание поставя началото на систематичен превод на български език на „Нравствени съчинения“. Процесът започва с „Забележителни дела и думи“, тъй като те са били замислени от самия Плутарх като важно допълнение към „Успоредни животописи“. Авторът ги е компилирал с идеята за примери относно биографиите на известните личности; тези слова предоставят възможност да се отделим от влиянията на съдбата: "изказванията", придружаващи действията им позволяват ясно да видим духовното измерение на всеки индивид. Макар че Плутарх настоява за историческата достоверност при тяхното представяне, тези афоризми, анекдоти или кратки есета предлагат етнокултурна характеристика; те ни дават шанс да надникнем зад завесата към гръцкия , римския или варварски характер - техните добродетели και недостатъци - демонстрирайки примери за приятелство , любов , воинска чест , уважение към противника , чувство за дълг і достойнство . Не е учудващо затова защо поколения европейци продължават да се обръщат към тях за вдъхновение чрез четене или следване .