Съчинения в 15 тома Т.9: Гоце Делчев

Гоце Делчев не беше просто запален оратор или затворен в собствените си разсъждения философ. Той бе здраво стъпил на земята, с ясен поглед към живота и активно участваше в него. Въпреки че често се потапяше в различни текстове, което му позволяваше да развива идеи в множество посоки, той успяваше бързо да изгради последователна представа за света. Още от Кукуш знаеше как живеят братята му под жестоката турска тирания. В Солунската гимназия се събираха младежи от цяла Македония, особено от местата, където насилията бяха най-чести и сурови; там гнетът се усещаше по-остро. Гоце слушаше потресаващи истории за нечовешки зверства – убийства и грабежи – виждаше страданията на приятелите си: сълзи за убити близки, болка и гняв, жажда за мъст и неизменна решимост за борба. Робството завладяло душата му дълбоко и оставило трайна следа в пламенното му сърце. Съзнанието му било обхванато от свободолюбив идеализъм и стремежи; човек с голям дух и храбро сърце, Гоце Делчев все повече осъзнавал целта на своя живот – освобождението на Македония и всички поробени български територии, техните хора и техните страдания.(Димитър Талев)