Хроника на една предизвестена смърт

Габриел Гарсия Маркес споделя в интервю за „Гасета де Куба“ през 1988 г.: „Често съм казвал, че най-удовлетворяващата ми книга е „Няма кой да пише на полковника“. Но след излизането на „Хроника на една предизвестена смърт“ многократно заявявах, че именно тя е най-доброто ми произведение.“

Когато романът се публикува през 1981 г., той привлича голямо внимание по две основни причини – първо, с впечатляващия си тираж, който го прави достъпен едновременно в Испания, Колумбия, Мексико и Аржентина; второ, защото нарушава мълчанието на автора като протест срещу жестоката диктатура на Пиночет.

„Хроника на една предизвестена смърт“ може да бъде описан като битов роман. Въпреки това не е напълно такъв. Той съдържа криминални елементи. И пак не точно така. Освен това включва психологически аспекти и социални теми. Но отново не само това. Всички тези жанрове са комбинирани едновременно.

Авторът често коментира замисъла и реализацията му както преди, така и след публикацията му. В диалога "Мирис на гуаява" между Плинио Апулейо Сото и него самия Гарсия Маркес обяснява как чакал тридесет години преди да напише романа си: „…когато събитието се случи през 1951 г., фактите ме заинтересуваха повече като материал за репортаж отколкото за художествена литература. Жанрът тогава бе малко познат в Колумбия и аз бях провинциален журналист в местен вестник... Истината е, че темата не ме завладя веднага; осъзнах я дълго време по-късно – главното беше, че убийците всъщност не искали да извършат престъплението и направили всичко възможно някой да ги спре.” Освен това забавянето било свързано със структурата: историята приключва почти четвърт век по-късно с връщането на съпруга при отказаната жена; но авторът знаел още отначало как трябва да изглежда финалната част - подробно описание на самото престъпление. Затова решил да добави разказвач – впоследствие разбрал колко важно е истинското представяне във литературата.

Както вече отбелязахме, романът притежава криминален аспект (в него протича съдебно дело). Следователно няма как предварително да разкрием основната интрига без да развалим интереса към сюжета. Читателят ще има удоволствието самостоятелно да проследи всяка подробност до края.

Приятно четене!