Двайсет лева или смърт. Четири пътувания

Когато Карл-Маркус Гаус предприема пътуване до Молдова, Загреб, Войводина и България, читателят трябва да се подготви за изненади от този известен фланьор. Той винаги търси следите на историята и наблюдава хората с внимание, без да им натрапва себе си или да ги представя в комичен контекст. Неговият стил е пропит с финна ирония и напомня на произведенията на Томас Ман. (Франкфуртер рундшау)

Репортажите му впечатляват със своя ярко субективен подход – той споделя личните си възприятия, които са умело вплетени в историческата, социалната и културната реалност. Преминаването от индивидуалното към общото е непрекъснато присъстващо явление в неговата работа. Независимо дали става въпрос за Хърватия, Молдова или България, авторът рисува един сложен многопластов свят, където документалността взаимодейства със субективността; животът на другите влиза в неговите лични спомени и предизвиква нови размисли у него. Читателят никога не изпитва скука при четене на разказите му — те представляват низ от събития и впечатления, които запазват вниманието живо. Освен това минимализмът внезапно прераства във величествено платно на живота само за да се върне веднага след това към детайлите в следващия абзац. (Нойе цюрихер цайтунг)