В един след полунощ е светло

В пристанището най-близкият кораб блести с всичките си лампи, а над него се издига бяла самотна луна. Странно е, но по време на пълнолуние човешката душа изглежда по-изолирана от всякога и желае да потегли нанякъде.

Извън реалността звучат дълбоки сирени в загадъчната мъгла – сякаш гибелни кораби притворно просят спасение. Но ти си хвърлила котва в съня си, самата ти представляваш кораб и молиш за малко избавление. По пътя навътре... понякога... като кораб сред мъглата.

Някои неща, които получих от теб, времето ги отне обратно. Други остават при мен. Благодаря за щедростта и разума, с които Вселената ни дарява и... взема обратно. Във всичко има смисъл, който не винаги осъзнаваме. Може би е достатъчно да знаем, че той съществува в това, което ни укрепва, но и прави уязвими.