Дневници I част (23 юни 1956 - 31 януари 1959)

Недялко Йорданов открива нов и неочакван път към себе си, като публикува трилогия с личните си ученически и студентски дневници. Първата книга включва целия текст на три тетрадки от периода, когато е бил на 16-19 години, в които са събрани най-дълбоките му мисли и ранни творби. Нито едно от тези произведения не звучи наивно; напротив – те разкриват един завършен характер у младежа, който ясно знае какво желае и как вижда живота: "Как ми се мечтае да стана известен поет! Чувствам огромна сила за това. Това е моята мечта от седемгодишна възраст."

Авторът ни пренася в средата на ХХ век с ярка реалистичност; героите и ситуациите са толкова наситени – болка или радост – че всичко оживява чрез искреността на красивите момчешки думи, написани с таланта на истинския творец.

В книгата срещаме Недялко Йорданов като единайсетокласник в бургаското Трето смесено училище, където започва първата му голяма любов, която го изпълва дълго време. Преживяваме отношенията между него и семейството му - обич и доверие, както и специалната връзка с любимата учителка, която го подкрепя през трудностите при израстването му. Разглеждаме важния избор пред него - дали да последва амбицията за кариера в дипломацията или да остане верен на литературата и своята вдъхновяваща поезия.

„Моят дневник е искрен и откровен; това е най-същественият аспект“ – пише младият Недялко Йорданов. За него той представлява „прецизно отражение на човешките преживявания без никакви лъжливи нотки“. Много от стихотворенията създадени върху страниците на този дневник досега не са били публикувани и читателите ще имат възможността да ги видят за първи път.