Атлас на мъглявите континенти

Приключението представлява дар за човечеството, тъй като най-голямото щастие на този свят е да можеш да наблюдаваш света около себе си.

В момента той усети в съзнанието си нежеланието на хората да се изправят пред реалността и осъзна смисъла на думите на своя баща: в този свят хората изпитват страх от познание. Осъзнаването на страданието, жаждата, глада и мизерията води до безсъние у мнозина; затова те търсят утеха в комфорта на леглата си, вкусната храна и веселите компании. Някои дори стигат дотам да изградят свои светове от злато и сребро, наслади и развлечения, чувства и похоти, само за да избегнат мислите за страданията. Въпреки това Узун Ихсан ефенди често подчертаваше важността на истинското преклонение пред Бога – то е способността да видиш света такъв какъвто е. Всеки човек трябва по един или друг начин да опознае света; независимо колко болезнен може да бъде опитът му - приключението остава благословия за човечеството, защото истинският клон към щастието е именно умението да бъдеш свидетелствал живота.

Тази идея служи като основополагающа част от книгата:

Някои личности в Константинопол

Гностици, агностици, лицемери със строг морал, майстори на опиянението и познавачите на разврата споделяха истории относно 7079 години след началото на вселената – 1681 години след Исус Христос или 1092 години след Хиджра – когато град Константинопол бил известен с бурния си живот. Според легендите една бяла чайка прекарала първоначалните генуезки кораби тук; след успешно кацане техният лидер Пунд — неверник — повярвал че чайката символизира Спасителя. Той открил гнездото й и понеже считал яденето от плътта Й за свещен ритуал, приготвил я и я изял. Стари хора разказвали как генуезците построили висока кула там където било гнездото; говорело се също така че от върха й – известна впоследствие като кулата Галата – могли любители с увеличителни стъкла или просто невъоръжено око да видят величествения връх Олимп близо до Бурса. Други обаче твърдели че това са измислици вдъхновени от пожарникарите които искали бакшиши от посетителите: те получавали заплата по десет акчета плюс двайсет акчета за всеки своевременно докладван пожар; но ако не успеели навреме били наказвани с двадесет удара камшик вся hour докато огненият инцидент не бъде потушен."