Старобългарската живопис през XIII и XIV в.

Богдан Димитров Филов (1883-1945) е значима фигура в българската археология, изкуствознание и политика. Той изучава археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. През 1909-1910 г. започва систематични разкопки в България, като първите от тях са в Хисаря.

Между 1910 и 1920 година заема поста на директор на Народния археологически музей – първият българин на тази позиция.

През 1912 г. извършва първоначалните проучвания на Кабиле близо до Ямбол. По време на войните между 1912 и 1918 г., той осъществява три дълги научни експедиции в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, където спасява културни паметници и води детайлни дневници. Освен това организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през 1918 година. Провежда проучвания също така в софийските църкви „Св. София“, “Св. Георги” и Боянската църква, както и богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929-1931).

Той е основателят и първият директор на Българския археологически институт от 1920 до 1940 година, а също така председателства Българската академия на науките от 1937 до 1944 година.

Настоящото изследване се фокусира върху старобългарската живопис от XIII-XIV век, включвайки теми като живописта по времето на Първото българско царство, стенната живопис във Велико Търново , Боянската църква , както миниатюрната живопис през тези два века.

Това е второ издание на труда му; предишното беше публикувано в „Българска историческа библиотека“, том III през 1930 година.

Сборникът съдържа също ранна статия неговата работа от 1929 г., която разглежда произхода на старобългарското изкуство; тя за пръв път се появява в списание „Златорог“, книга X номер VI през същата година (стр.294-300).