На крачка пред себе си

Четенето на историята на Западните покрайнини е едно, но преживяването на личната криза в контекста на общата история е съвсем различно. То включва сблъсък между родовото наследство, категоричния момент в настоящето и неопределения избор за бъдещето. От принудителното коопериране остава единствено споменът за насилие. Всекидневният катаклизъм се превръща в търсене на спасение чрез риск, където държавната граница може да символизира избавление - някои я пресичат с надеждата да запазят българската си идентичност, докато други бягат от нея; те винаги са стъпка напред, сякаш вече са отвъд преди дори да започнат.

Следите от човешките стъпки по граничната линия показват две посоки и изразяват решимостта за индивидуално утвърждаване.