Езикови свидетелства за българския характер на населението в Южните Родопи и Западна Тракия през XVI век

Гюмюрджинско, Дедеагачко, Димотишко, Крумовградско и Ивайловградско.

Настоящото изследване обхваща антропонимни и ойконимни данни за християнското население в източната част на Западна Тракия и Югоизточните Родопи. Материалът е извлечен от османски данъчни регистри от средата на XVI век. В него се анализира наличната антропонимия по отношение на произхода й и като източник на информация за живота на тогавашните християни (трудова ангажираност, социален статус в местното християнско общество и др.). Направена е сравнение с антропонимен материал от Рупчос в Среднородопието и западните райони на Западна Тракия, използвайки данни от XVI век, както и с антропоними от XV век от различни части на българската етническа територия. Това позволява да се установят особеностите на местната антропонимна система както в регионален контекст, така и спрямо общобългарските тенденции. Изложени са насоките в развитието ?. Сравненията с по-нови топономични и антропологични проучвания относно българските селища в Западна Тракия и Източните Родопи предлагат пълноценен поглед върху българското присъствие там. Освен строго езиковедските (главно свързани с имената) аспекти, се откриват също сведения за материалната и духовната култура на християнското население във въпросния регион; затова изследването би било интересно за широка аудитория, включително наши и чуждестранни учени изучаващи историята на християнството в Беломорието през XVI век. То допринася за разширяването на представата ни за българското присъствие в Западна Тракия през годините.