Софийски истории

Сюжетите и персонажите в повечето художествени и драматургични произведения на Кирил Топалов отразяват живота на хората в София, поради което литературната критика го определя като един от най-забележителните градски писатели. Тази линия продължава и с новата му книга „Софийски истории“, която изследва драмите на три поколения софиянци – започвайки от дядовците (македонски и тракийски бежанци със своите идеали, преминаващи през трудностите на четирите войни, три от които следват една след друга), през техните синове (в бурното време след политическите промени през 1944 г.), до внуците и правнуците им, живеещи в периода на последвалата политическа трансформация след 1989 г. Различията между поколенията водят до разнообразие в идеалите и ценностите сред столичния българин. Някои разкази създават усещане за цикличност; те често включват общи теми или събития, а също така се прокрадват автобиографични елементи. Много от историите са разположени в Подуене около улиците „Оборище“ и „Черковна“, както и по-късно в манастирските поляни край Бояна – места, свързани с детството и младостта на автора, което придава автобиографична нотка на творбата. В тези два квартала, намиращи се далеч едно от друго спрямо централната част на града, живеят хора с различен манталитет, професии и културен фон; въпреки че детството там може да бъде сходно или различно, времето остава идентично за всички тях – затова предизвикателствата им са почти равнозначни както по отношение на трагедиите си, така и относно хумора си.