Хроники на духа и мъдростта от Първото и Второто българско царство

В тази книга се връщаме към древните епохи, когато нашите предци изграждали своята държава, защитавали своите територии и отстоявали правата, честта и достойнството си. Понякога те използвали силата на словото, в други случаи прибягвали до дипломатическите си умения, но често действали с меч в ръка.

Събраните тук фрагменти от историята, написани от духовни лица, владетели и интелектуалци, ни въвеждат в смелата красота на културата, религията и политиката по време на Първото и Второто българско царство.

Сред тях можем да открием:
Посланието на патриарх Фотий до княз Борис – морален наръчник за справедливо управление: „...И така управлявай поданиците си не чрез тирания, а като разчиташ на добрата воля на управляваните...“
Писмата на цар Симеон до Лъв Магистър показват характера и решителността му като един от най-великите български владетели: „...Наумяваше ми се – знае Господ – да освободя пленниците. Но няма да ги върна...“
Военните хроники на Симеон Логотет описват безмилостни битки и политически стратегии между България и Византия: „...Крум изпрати войска при Свети Маманта гневен за това и унищожи двореца там намиращ се…“
Кореспонденцията между цар Калоян и папа Инокентий III представлява дипломатическа игра между двама значими мъже от онова време: „...Ние искрено желаем като любим син да поискаме от нашата майка Римската църква корона и високо достойнство…“