Малка енциклопедия на приятелствата

Влади Киров е роден на 28 ноември 1949 година в София. Той завършва немска филология в СУ "Св. Климент Охридски" през 1973 г. Професионалният му път започва като учител в немската гимназия в Хасково, след което работи в Института по история към БАН и заема поста главен редактор на списание "Киноработник" от 1979 до 1985 г. По-късно е редактор в Дебютно-експерименталната студия към СБФД (1985 – 1988), а също така участва и във творческия колектив "Дебют" към СИФ “Бояна” (1988 – 1991) и БНТ – Телевизионен театър (1993).

Като сценарист, той има над тридесет документални филма на сметката си, сред които са заглавия като "По начин най-благороден" (1985), "Образ невъзможен" (1996), "Атентатът" (1998) и тетралогията "Дух и душевност на българина" (1999 – 2006). Неговите игрални филми включват "Пату" (2005), "Военен кореспондент" (2008) и "Имало една война" (2019).

Киров е автор на редица книги, между които се открояват „Оловни ордени“ (1985), „Розенбуш“(1991), „Делта“(1992) и други.

Получил е множество награди, включително „Златна роза“ за филма “Образ невъзможен” през 1996 г., Годишната награда за драматургия на СБФД през 2007 г., както и почетния знак „Печат на цар Симеон Велики“ - златен през 2019 г.

Влади Киров умира на 28 март 2019 година в София.

София остава неговият родинен град. За голямо съжаление обаче няма нито една значима река да преминава през него; малките рекички вече са затворени в камени канали с неприятно изглеждаща вода. Липсата на река като Темза прави невъзможно делението на града подобно на Лондон или возене с лодки до театър ”Глобус“. Във въздуха не се носи романтика около сводовете моста Орлов мост или Лъвов мост — те не предлагат сцена за любовни истории. Все пак приятелите ми, споменати тук, живеят или някога са живели в този вечнозелен град, който притежава свой герб изработван от художника Хараламби Тачев. И макар девизът му да не отразява напълно духа му според мен, това остава само моето скромно мнение. В крайна сметка величието на един град зависи не само от наличието на велики реки, а основно от истинските хора там.

Из послеслова на автора