Пътешествията на Гъливер

Получих сигнал, че е време да хвърля долу двете бъчви, но първо предупредиха присъстващите да се отдалечат, викайки „Борак мивола". Когато видяха как бъчвите летят във въздуха, всички заедно извикаха „Хекина дегул!". Признавам, че докато малките човечета бродеха по тялото ми, често ме обземаше желанието да сграбча четиридесет или петдесет от тях и да ги хвърля на земята. Но помнейки болката от техните стрели и осъзнавайки, че това вероятно не беше най-лошото нещо, което можеха да направят с мен – а също така уважавам обещанието си (такъв бе смисълът на моето скромно поведение) – успях бързо да се справя с тези импулси. Освен това чувствах задължение към законите на гостоприемството спрямо народа, който щедро ме угощаваше без оглед на разходите. Все пак оставах впечатлен от смелостта на тези дребни хора, които имаха куража да стъпват и разхождат по тялото ми; ръката ми беше свободна и те даже не трепереха при вида на такова огромно същество като мен…