Аз-кръстопътен

ГОТИКА НА ТЪМНИНАТА

Сенките остават безмълвни -
повторени до черно
при всеки
дневен случай,
във всяка плоскост.
Но всъщност,
те представляват нощното ми
истинско общуване.
И моята автентична тъга.

Смеем се взаимно
в очите -
еднакви сме по ръст.
И изглежда, че –
познахме живота си така,
че забравихме кръвта си –
ярка и гъста,
над тъмните си вени
стоим и плачем.

Пламен Киров