*Мисия Лондон

Алек Попов е прекарал кратък период като български дипломат в Лондон, но се е завърнал с впечатляващ подарък за познати и непознати. Неговият роман "Мисия Лондон" е считан за най-смешната творба в съвременната българска литература – толкова забавна, че накрая човек може да изпита тъга.

Според Георги Цанков, романът носи документален привкус, основан на опитите му по време на дипломатическата служба в британската столица. Въпреки реалния контекст, сюжетът произтича изцяло от авторското въображение и умело осмива посткомунистическите митове и тоталитарното наследство.

Стефан Продев подчертава, че книгата надхвърля повърхностните наблюдения върху обществото и предлага нова перспектива за българското присъствие в Европа днес. Професор Елка Константинова акцентира на абсурдността в описваните ситуации – от гротескни инциденти до неуспехи на дипломати - всичко представено с хумористична нотка.

Христо Кьосев отбелязва отличителния стил на Попов, сравнявайки го с класици като П.Г. Удхауз и Роалд Дал. Според него "Мисия Лондон" комбинира българските ситуации със специфичен английски хумор и самоирония.

Кристин Димитрова коментира политическия аспект на романа като остроумен поглед към действителността без стремеж към партийна защита; той предлага оригинално четиво за читателите.

Любен Дилов-син нарича книгата форма на отмъщение срещу униженията пред лицето на българската дипломация през годините. Той посочва как текстът разказва истини за мизерията сред емблематични фигури от посолствата ни зад граница.

В заключение Алек Попов успява да улови социалните динамики чрез фикцията си във "Мисия Лондон", правейки я не просто смешна, а много смяхотворна книга с важен социален коментар относно България днес.