Цикълът на Месалина

Депутатът от БСП Иван Кременлиев, който е заместник-председател на Комисията по националната сигурност, напусна дома си на улица "Балчер". Сядайки в новия си "Форд Сиера", той тръгна към родното си село Якимово в Монтанско. Това беше първият ден от парламентарната ваканция. Жена му и синът им вече две седмици бяха при неговите родители и бе време да ги прибере. В края на юли семейството щеше да прекара лятото в Евксиноград. Оставаха му две седмици за срещи със старите познати и за уговаряне на майстори - планираше да събори старата къща и да построи двуетажна вила, оставяйки баща си да следи строежа. До есента трябваше покривът да бъде готов, а остъклената дограма поставена.

Когато излезе от София, запали цигара и увеличи скоростта. Обичаше високите скорости, а колата не успяваше дори сто двадесет километра в час без усилия. Късно забеляза пътната полиция; намали скоростта и изпсува тихо, но когато видя стоп-палката започна нервно да мисли къде е сложил депутатската си карта. Имаше имунитет и знаеше, че полицаите освен "добър път" нищо друго не могат да направят.

- Лейтенант Иванов - представи се младият униформен служител. - Документите за проверка, моля.
Кременлиев провери джобовете си и осъзна, че картата е в чанта с паспорта, шофьорската книжка и талона – извади ги обаче преди да подаде документите каза:
- Аз съм депутатът Кременлиев! Превиших скоростта, но много бързам! Моля те бъди бърз!
Лейтенантът го погледна незаинтересовано:
- Пътна полиция! Излезте от автомобила! Отворете багажника и покажете какво има вътре.
- Какъв глупак! - измънча Кременлиев докато подавал сака му се отправил към багажника.
Отключвайки капака остана без думи – свит надве мъж с около 25 години изглеждаше мъртъв: удавен в кръв с тиксо върху устата...