Иманярска луна и една змеица за нощта ...

Дупката изригна облак прах. Чуваше се приглушено ехо от последните търкалящи се камъчета и... неподвижна тишина. Когато Рая отвори очи, пред нея се разкри зрелище, което никога нямаше да забрави. Цялата скала изглеждаше прозрачна и искреше с ярка светлина. Вътре в нея, като статуя от бял мрамор, стоеше гола млада жена с красиви разпилени коси и блестящ син поглед; тя протягаше отворена длан към Рая. Нещо там сияеше. Светлината започна да трепти, откъсвайки се и летейки към Рая. Тя затвори очите си. Когато ги отвори отново, заслепена, около нея цареше безкраен мрак...