Синята безкрайност

**ЛАВРАКЪТ**

Преди няколко години, в малките и уединени заливи на Южното Черноморие, човек можеше да се наслади на самотата часове наред, далеч от шума на плажната тълпа. В кристалните води имаше спокойни ята риби, които можеха да бъдат преследвани до изтощение. А ако нещо лошо се случеше, нямаше кой да потърси помощ. По тези брегове рядко минаваха хора - само влюбени двойки или случайно попаднали самотници.

На един горещ юнски ден, когато въздухът трептеше от жегата и морето бавно се отпускаше с неговия светлосин оттенък, аз го срещнах... Водата беше ясна и топла. Обядът току-що бе минал – време за почивка.

Бях сигурен, че рибите също си почиваха по това време под сянката на нещо удобно; все пак не желаех да напускам този неповторим момент дори без улов. Редуването между плуване и лежене върху нагретите пясъци предлагаше незабравимо преживяване.

След около час прекаран във водата без значителен улов реших да изляза и да усетя слънцето край края на плажа – там където камъчетата започваха паралелно с прибоя и образуваха плитчини със скариди и паникьосани раци.

Неочаквано забелязах голяма мъртва риба сред вълничките. Главата ѝ едва стърчеше над повърхността, а опашката тежко висеше долу. Тази риба изглеждаше унило потрепервайки от течението – около нея плавали мехурчета въздух и черни клони.
„Мърша“ помислих си и дори не сметнах за нужно да взема харпуна си. Приближих се внимателно за оглед; гнусейки се даже при мисълта да я докосна обаче тя изглеждаше доста жизнена – нито побеляла нито подпухнала.

"Лаврак е," размишлявах си - макар че никога досега не бях виждал такъв морски вид освен чрез снимки описания. „Сигурно е ударен сутринта от бомба“, продължавах размислите си… Протегнах ръка към него с намерение da го извлека навън за по-добра проверка; но когато пръстите ми почти го докоснаха той леко потрепери — жив! Инстинктивно хукнах след него: “Само е силно уплашен!”

Опитах още веднъж — той беше впечатляваща находка над седемдесет сантиметра дължина! Но щом протегнах ръката си към него той мигновено избягал в синята дълбочина като призрак… Бях толкова разочарован!

Дни наред ме тормозеха спомените как така пропилях шанса му… И зимата настъпила.
Една вечер пред камината забелязах стара книга за риболов: разгледах страниците посветени на лаврака— очите ми спряха особено учудени над редицата информация относно летните дни , когато лавракът може спокойно "да висява" във водата като корен…