Покана за баща

В дебютната си стихосбирка „Покана за баща” Димана Иванова, известна с бохемския си стил, извършва бързо артистично пътешествие из уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна. Не мога да определя какво ми хареса повече в нейната колекция: дали искреността и дълбочината на чувствата й, двуполовият характер на поезията или способността ѝ да превръща обикновеното в поетично и обратното. В страниците на тази книга откриваме всичко – лирика и епика; меланхолия комбинирана с хумор; еротика съчетана с фин мазохизъм; посветени стихотворения както на момичета, така и на момчета; тъга; а също така и интелектуалност – понякога деликатно намеквана, а друг път открито агресивна – което подсказва за докторската степен на авторката.
Пламен Антов