Дърво за бесене на поет

Планината се покрива с облаци, като в юргани,
слязла е - кипи от лава - идва от вулканите.
Вятърът сякаш изтънява дъха си и мъглата се движи,
преспите са зимни феи, които поглъщат смъртни бузи.
Слънцето на хълма рошаво блещи, щипе и гърми;
как да продължа напред - влача ледено поточе.
Тъмните усои все още дишат студено;
ох, добрите ми дни – последните ята!
Бях ли там – пях ли – свлече ли вулканът?
Забравил ли ме е Бог – ледена сълза в глетчер?
Не зная какво представлявам, Боже – между лед и лава — в ада или рая?
Лед тече - водичките се стичат, птиците летят към мен… а аз оставам сам...
Странна птица — малка птичка.