Тя е тъмата. Книга 8 от Хрониките на Черния отряд

Вятърът свисти и се носи с предвестие на зло. Мълниите бушуват, съпроводени от оглушителен гръм. Яростта е жива над равнината на блестящия камък, а дори сенките изглеждат уплашени.

В центъра на равнината издига огромна сива крепост – мистериозна и по-древна от всеки спомен. Стара кула се е сринала върху цепнатината. От самото сърце на укреплението се чува ужасно, дълбоко и бавно туптене – като трептенията на световното сърце, разчупващо тишината около него.

Смъртта представлява вечността; вечността е символизирана от камъка; камъкът олицетворява мълчанието.
Камъкът не може да говори, но помни.

Така започва втората книга за равнината на блестящите камъни, достигнала до нас благодарение на Мъргън – знаменосец и хроникьор на Черния отряд. "Тя е тъмата" разказва за пътешествието на Отряда към своето минало и Катовар. Наемниците са поставени между армията под Дългата сянка, която чака да ги унищожи, докато зад тях стоят неверни съюзници, планиращи предателство. Кина – богинята-разрушителка оказва влияние върху случилото се и опитва да намери начин да се завърне. Ловецът на души има свои собствени планове, а Знахарят вече не споделя нищо с никого.