Изчезването на Есме Ленъкс

Единбург в 30-те години на ХХ век. Семейство Ленъкс изпитва трудности с по-малката си дъщеря, Есме. Тя е откровена и нестандартна личност, която постоянно поставя под въпрос нормите на обществото. Дори Кити, любимата сестра на Есме, започва да се изнервя от нейното поведение. Нещо трябва да бъде предприето.

Много години след това в същия град Айрис Локхарт получава писмо, което я уведомява за наличието на пралеля в психиатрична клиника и че скоро ще бъде освободена.

Айрис никога не е знаела за съществуването на Есме Ленъкс, а баба й Кити е твърде потопена в собствените си спомени и не може да даде отговори на въпросите на внучката си. Какво ли би могло да направи Есме, за да бъде заключена завинаги? И как така един човек напълно липсва от семейната история?

„Есме… затваря устни, стиска гърлото си и сключва ръце; тя извършва действието, което владее до перфектност – нейният специалитет: потапяне в отсъствие – правене така че да изчезне. Уважаеми дами и господа, моля ви обърнете внимание! Изключително важно е да останете абсолютно неподвижни. Даже самото дишане може да сигнализира присъствието ви тук; затова само много кратко и плитко дишане – точно толкова колкото е нужно за оцеляване.”