Отец Паисий Хилендарски. Контекст и отгласи от личността и делото му

Книгата е посветена на 250-годишнината от написването на "История славянобългарска", но не се явява традиционно юбилейно издание, а предлага нови перспективи и интерпретации. Авторът цели да задълбочи разбирането за различни аспекти на делото на Паисий Хилендарски, акцентирайки върху неговата роля като реформатор. В началните глави се реконструира контекстът, в който той създава своето произведение, разглеждайки статута му сред монасите през XVIII век и връзките му с други съвременници от Атон, като преподобния Паисий Величковски и Евгений Вулгарис. Личността на йеросхим Спиридон Габровски и неговата “История” са анализирани от нова перспектива.

Множество текстове проучват прехода между класическите копия на "История славянобългарска" и техните разновидности. Подложени са на дълбочинна оценка десетина преписа (като Болградския, Втория Самоковски, Бобчевия и др.), което представлява иновация в полето на паисиезнанието за много от тях. Обсъждат се реакциите към “История славянобългарска” в райони като Търново и Самоков, както и среди българските преселници в Бесарабия.

Краят на книгата съдържа раздел, който проследява влиянието на идеите на Паисий върху творчеството на Н. Рилски, В. Априлов, Н. Бозвели и Христо Ботев. Те интерпретират концепцията “без Паисий – по паисиевски”, обогатявайки практиките свързани с литературното наследство по сложен начин.