Владетелят

Много хора днес считат „Владетелят“, вероятно най-известният труд на Николо Макиавели, за едно от първите произведения в областта на политическата философия. Новото българско издание на „Владетелят“ е билингвално – текстът е представен както на български, така и в оригиналния италиански вариант. Преводът от средновековен италиански е извършен от Сава Славчев и се основава на последното критично издание на Джорджо Инглезе относно Николо Макиавели, озаглавено „De Principatibus“, публикувано през 1994 г. от Италианския исторически институт по средновековието в Рим и след това издадено през 1995 г. от Einaudi в Торино с названието „Il Principe“. По-късно той фигурира и в сборника "Niccolò Machiavelli Tutte le opere – storiche, politiche e letterarie", публикуван от Newton Compton в Рим през 1998 г. Книгата включва речник с италианските термини съвременен италиански език, разработен от Антонио Джузепе Балистрери - философ и експерт по политическа история. Професор Никола Георгиев подчертава важността на настоящия превод: „Това е преводът на ‘Владетелят’“.

„Владетелят“ (на италиански: Il Principe), известен още като „Князът“ или „Принцът“ при българското му издание, представлява най-забележителното произведение на ренесансовия мислител, философ и дипломат Николо Макиавели.

Създадена през 1513 година, книгата става публична посмъртно през 1532 година. Авторът я посвещава мощната флорентинска фамилия Медичи с надеждата да спечели тяхното благоволение.

Трудът се счита за едно от първите — ако не и самото първо — произведение по въпросите на политическата философия. В него ясно са анализирани механизмите зад властта (как тя се завоюва, укрепява и задържа). Един от ключовите персонажи описани там е Чезаре Борджия.

Интерпретацията на "Владетелят" води до развитието както макиавелизма, така и антимакиавелизма.

"Владателят" частично се разглежда като единственият основополагающ труд за модерната философия; особено що се касае до модерната политическа теория, където практическата истина има предимство пред абстрактните идеaliсти концепции. Освен това творбата противоречи директно на доминиращите католически схолиастични учения относно възприемането как политика та трябва да бъде свързана с морала.