101 далматинци/ Златни детски книги

Доскоро в Лондон живеела млада двойка далматинци на име Понго и Мисис Понго. (След като се омъжила, Мисис добавила името на Понго към своето, но повечето я наричали просто Мисис.) Те били щастливи да имат за стопани младо семейство – мистър и мисис Душкинг, които били мили, послушни и почти толкова умни колкото кучетата. Далматинците добре разбирали различните звуци – например лаят означавал „Моля, навън!“, „Вътре!“, „Побързайте с обяда ми!“ или „Какво ще кажете за разходка?“. А когато не успявали да схванат нещо веднага, често интуитивно се досещали какво искат.

Злобара Де Мон решила да си направи палто от кожите на малките далматинци, което би съответствало на черно-бялата й коса. Въпреки това тя попаднала на грижовните родители Понго и Мисис и техните добри стопани – мистър и мисис Душкинг. След редица приключения те успели да надвият злото и освободили 99 малки далматинчета.
Романът показва прекрасната връзка между двете двойки - Душкинг от една страна и Понго с Мисис от друга. Чувствата им са много сходни, вероятно защото образуват едно сплотено семейство.
Подчертава се идеята, че не хората притежават кучетата; всъщност е обратното – кучетата притежават хората. Това води до множество комични ситуации. Книгата съдържа безброй забавления, които със сигурност ще развеселят всеки читател.
Въпреки трудностите пред тяхното единство, семейството успява благодарение на сътрудничество да победи Злобара. Романът потвърдил вечния принцип: доброто винаги триумфира над злото.
Компанията "Уолт Дисни" адаптира историята в анимационен филм с премиера на 25 януари 1961 година. Този филм става десетия най-успешен през годината и един от най-популярните през цялото десетилетие.
През следващите години излизат още четири анимационни версии - през 1969 г., 1979 г., 1985 г. и 1991 г.
По-късно е заснета игрална версия на филма с Глен Клоуз в ролята на Злобара (Крюела).