Живот и песен. Автопортрет + приложен CD

Петър Райчев е роден на 9 март 1887 г. във Варна. От ранна възраст проявява любов към пеенето, вдъхновяван от майка си, която пее прекрасно народни песни. Като ученик в прогимназията постъпва в църковния хор, ръководен от Добри Христов. След като завършва гимназия, се премества в София и записва литература в Университета и живопис в Рисувалното училище (днешната Художествена академия), където учи при Иван Мърквичка. Там става съученик на Чудомир и за да печелят малко пари по време на следването си, двамата работят за вестник „Барабан“, рисувайки карикатури под псевдонима Пиер. Освен това той участва с произведения и във вестник „Българан“ под собственото си име и поддържа близки отношения с Елин Пелин и Александър Балабанов.

Дебютът му пред столичното общество е на концерт организиран от Рисувалното училище в „Славянска беседа“. На него участват известните оперни артисти Константин Михайлов-Стоян, Иван Вульпе, Богдана Гюзелева-Вульпе и Катя Стоянова. Талантът му бива забелязан от Михайлов-Стоян, който го насочва да вземе частни уроци при Иван Вульпе поради липсата на консерватория у нас тогава. През 1908 г., Петър заминава за Московската консерватория, където печели една от трите налични стипендии сред общо 40 студенти. Завършвайки консерваторията като ученик на известния италиански професор Умберто Мазети със златен медал за три години вместо осем години обучение, той получава предложение да стане солист в Болшой театър; обаче предпочита да усъвершенства вокалните си умения в Италия благодарение на предоставена две годишна стипендия.

През 1912 година заминава за Неапол и започва работа със знаменития тенор Фернандо де Лучия. След няколко месеца труд де Лучия препоръчва Райчев за участие в театъра „Сан Карло“, където има огромен успех с роли във "Бохеми" и "Риголето". По негов съвет заменя болния тенор Алесандро Бончи по време на гастролите на италианска трупа през Лондонския “Ковънт Гардън”. Успехът му там води до нови ангажименти не само там, но още шест седмици остава вместо планираните шест дни.

След триумфа си той продължава кариерата си из много оперни театри из цяла Италия: Неапол, Палермо, Венеция... С голямо уважение певецът работи редом до прочути партньори като Тоти Дал Монте или Рикардо Страчари.
От периода между 1914 г.-1920 г., Райчев основно работи Москва , Санкт Петербург . Имал е честта да посещава занятията Оперната студии К.С Станиславски .

През 1920 година напуска Русия завинаги установява се Милано , ставайки един лидерските тенори Театро„Алла Скала” ... Работил е наред безброй елитни европейски сцени - Парижката ”Гранд Опера”, Виена…партньори са били многобройни звезди .

Репертоарът му включвал над осемдесет роли а дори стотици песни ..Записвал грамофонни плочи арии..
От края ’19 постоянно занимавался режиссурой ...

Общуването както направили интелектуални личности свръзвали дружба Горкий , Репин …

В Българското пространство веднага след войната се връща върха личността артистична желае развиване сценичните традиции - откритие операта варненска(1947) …

Петър Райчев почива спокойно Софийско землище когато навлиза август месец‘60 – оставя зад себе си наследство!