Арете. Идеи и образи на сборната добродетел (История на Арете)

Думата "арете" произхожда от древногръцкия език и обозначава съвкупността от мъжки добродетели, които древните хора разбират като активно градивно поведение. В основата на тази нравствена концепция стои трако-елинският бог Арес, който се възприема не само като войн, но и като цар, стопанин и представител на мъжеството. Образът на този бог очертава идеала за лидер, свободен гражданин, глава на семейството и защитник на родината.

Арет? включва важни идеи и образи, които трябва да бъдат осъзнати и формулирани с цел да се запази историческото им значение и да се постигне етично-педагогическо възпитание. Основната цел е постигане на баланс между физическото тяло и духа. Тази вътрешна психологическа „борба” у всеки индивид определя арете като система от ценности – етика, която служи за педагогика в изграждането на полезно индивидуално и колективно поведение. Това означава формиране на култура в латинския смисъл – обработване на духа.

Съвкупността от добродетели, която развива екзистенциалната ценностна система "арете", може да бъде структурирана в пет основни тематики: вяра, власт, защита (бран), труд и любов; всяка от тях има свои персонификации: бог (Арес), цар, войн (Марс), стопанин и мъж. При проследяване развитието им през трите хилядолетия история по изграждането на държавността - от античността до днешния ден - можем да наблюдаваме как вярванията във вековните божества Арес и Марс преминават към надеждата за закрила чрез светците-войни в християнството; впоследствие те трансформират своята роля в част от хуманизма при социалната държава – стремеж към справедливост. На финалната точка в тази линия стоят любовта ѝ обединяваща всички тези аспекти под обща мисия във времето.