Летопис на клисавото време

След като бе описан периодът на продължителна разруха в нашата история, настроението отново завладя иначе спокоен и сдържан тълмач на чужди влияния Румен Стоянов. За да опише настоящето ни, по-скоро наречено належащо, той решава да се откаже от предишните си козметични метафори и вместо това използва аналогии свързани с тестомесене, производството на хляб и тухли. Хлябът става клисав при недостатъчно печене, а тухлите - когато са мокри или глинести. Връзката между тези образи е не само очевидна, но също така осезаема – времевият контекст, който сами формираме за себе си, наподобява хляба направен от неопитен хлебар; сградата издигната върху него е построена от неподходящ материал. Такъв хляб не задоволява глада, а конструкция изградена от подобни тухли бързо се руши.

Пламен Хаджийски