Храмът на болката

Пеями Сафа (1899-1961) е роден в Истанбул и е син на известния поет Исмаил Сафа. От тринадесетгодишна възраст започва работа в пощенските услуги, което го принуждава да прекъсне образованието си, но през целия си живот продължава самостоятелното си обучение.

Между 1914 и 1918 година той работи като учител, а след това до края на живота си заема позицията на журналист във вестник. В сътрудничество с брат си Илхами, те основават собствен вечерен вестник под името "Двадесети век".

В своето произведение Пеями Сафа описва страданията на един млад мъж, който се чувства самотен и болен, притиснат от детски любовни ревности. Той изобразява безкористната привързаност на една девойка и нейното стремление към щастие. Авторът разглежда мечтите на човек, напълно погълнат от желанието да вярва в истината и добротата въпреки мъченията, които го преследват зад голите стени на болницата.