Последните оцелели: Живота, какъвто го познавахме

Сюзан Бет Пфефър ни въвежда в света на дневника на шестнайсетгодишната Миранда, който е изпълнен с типичните за тийнейджърските години преживявания – малките успехи и неуспехи в училище, дразнещото поведение на приятелите й, конфликтите с майка си, първоначалните трепети от любовта и големите очаквания за бала. Сред обичайния ритъм на живота се появява новината за приближаващ астероид към луната. Очаква се това да бъде зрелищно събитие и всички са готови с телескопите си да го наблюдават отблизо. Няма причина за тревога – луната вече е оцелявала след много подобни удари, което може да се види по кратерите ѝ. Никой не проявява загриженост до момента, в който астероидът не надхвърля предварителните прогнози.

Вследствие на сблъсъка луната излиза от своята орбита и започва да наближава Земята опасно близо. Започват катастрофални явления, които са страхували човечеството през вековете – огромни цунамита заливат бреговете, последвани от земетресения и вулканични избухвания, които завинаги затъмняват слънцето. Разпространяват се болести; настъпва хаос; гладът взема връх; а жертвите стават непредставимо многобройни. Изведнъж настроението в дневника на Миранда коренно се променя.