Столетни вълни. Избрани стихотворения

Поетичният свят на Александър Руденко е като вход в първобитна гора, където се чуват звуците на плочи от континенти, които бучат под влиянието на тектонични сили. Под краката на мастодонти, които тичат безцелно, гърмят повалени дървета, а над главите бушуват урагани и летят птеродактили. Между руски поети с подобни стихии са много малко.

В творбите му съществува едновременно плашещ и привлекателен свят, скрит зад остри камъни на планини. Тук могат да бъдат срещнати самотен звездоброец, митичен кентавър от древните легенди или спящ бял лебед в прегръдка с кафяв мечок. В този магически пространство присъстват магьосници, вещици и дори древните славянски богове Стрибог и Черно-бог. Всички тези образи напомнят за снимачен павилион с невероятен филм – полуприказен и полуреален - чийто декори авторът изгражда пред очите на изненаданата публика: читателите му. Той нарича това място "моята пустиня", описвайки я като непрекъснато изменяща се формация от пясък, която ветровете преобразуват всеки миг в нови реалности.
Николай Переяслов