Цветът на луната

Родена съм в Крит, в малко селце близо до Ханя. Моят баща беше учител, а майка ми - романтична личност с увлечение към четенето на романи, слушането на музика и събирането на полски цветя. От татко наследих уважението и обичта към хората, докато мама ме запозна със света на мечтите и приказките. Всъщност основната роля в моето отглеждане изигра баба ми – умна, практична и смела жена, която понесе загубата на двама свои сина по време на Втората световна война и Гражданската война. Тя ми предаде може би най-важния урок - да наблюдавам изгрева всяка сутрин.

В нашия дом се случиха много трагични инциденти - смърти, затворнически присъди и бежанство. С две думи преживяхме почти цялата нова история на Гърция и всичко това остави дълбоки следи у нас.

Много скоро в мен започна да зрее желание за бягство. Откакто помня себе си, винаги търся начин да избягам... Бягам и непрекъснато се връщам обратно в червената къща сред дърветата, потопена в цветя – родният дом!

Следвах журналистика и работих като журналист няколко години. Един ден осъзнах: "Живей заради самия живот!" И точно това направих. В тази борба спечелих много неща, но загубих други; такава е същността на живота!

Накрая литературата завладя сърцето ми. Започнах да пиша още през началното училище – първото ми произведение бе любовно писмо до Бог. Истината е, че опитвах упорито да избягам от традиционните форми на изкуството; винаги ги чувствах като тежест върху мен, но в крайна сметка не успях напълно.

Първата си книга "Червената къща" написах едва двадесетгодишна; след нея последваха "Бора", "Цветът на Луната", "Скъсаната сламена шапка", "Аман-аман" , "Гаргите"...

Ако попитате дали знам какво е предназначението ми тук, ще ви кажа искрено: Да! Да посея ягоди върху купчина тор!
Алкиони Пападаки