Укротители на мълниите

Независимо в кое летище се намирам, въздухът остава един и същ - прозрачен като пролетна роса. Небето е все така мораво, а неговата свежест ме омагьосва. Чувам ревящите реактивни двигатели, които карат земята да трепери под крилете на самолетите.

А какво ще кажем за хората? Те не си приличат по цвета на лицата си, не! Въпреки че един вятър ги "студени" при излитане и слънцето ги пече, те са свързани чрез своята отдаденост. Дългът им ги обединява! Макар тази дума рядко да я произнасят открито...