Утешението на философията

Най-известното и обсъждано произведение на Боеций е "За утешението на философията". То е написано в Павия, когато авторът очаква да бъде изпълнена присъдата му. В тази творба, представена под формата на диалог между Философията и затворника, който се намира в депресивно състояние, Боеций предлага християнска интерпретация на съдбата като средство за Божие провидение. Това влияние оказва значително въздействие върху философските течения през средновековието и след него, включително историографията и литературата. За да подкрепи своите тези, той разглежда важни концепции като "вечност" и "време", "активен спрямо съзерцателен живот", както и понятието за "блаженство" срещу страдание, предоставяйки им определения с дълготрайна валидност. Други важни теми от Утешението са свързани с божествената природа - как единството между добро и битие функционира при Бога – а също така богопознание и човешкото познание изобщо; според Боеций то не е пасивно действие, а активна роля в процеса на познание. Особено ценни са анализите относно човешката свобода и нейното значение, изложени в петата книга на това произведение.