Ролан Барт за Ролан Барт

Когато образът в съзерцанието се оформя като нещо самостоятелно и започва да бъде източник на непосредствено удоволствие, това преживяване вече не е свързано с размисъл за собствената идентичност, независимо дали е мечтателен. То е обременено от някакво органично възприятие, а не просто морфологично; сякаш всички мои близки присъстват чрез тази поредица от изображения, която функционира като медиум и ме свързва с "то"-то на моето тяло. В мен се поражда особен блян, чиято съставка включва зъби, коси, нос и мършави крака в дълги чорапи — те нито са напълно мои, нито принадлежат на друг човек. Този момент ми носи тревога поради познатото усещане за разпад на субекта — онова неизразимо нещо. Следователно снимките от детството и младостта ми са едновременно откровени (те разкриват моята вътрешна структура) и затворени (в тях липсва дискусия относно "Аз").

Така че в контекста на моя семеен роман могат да бъдат намерени само фрагменти от предисторията на тялото - телесното начало във връзка с работата и радостта от писането. Теоретичният смисъл тук идва именно от ограничението: то показва как времето за повествованието/образността завършва с младостта на субекта; биография съществува единствено извън продуктивния живот. Веднага щом започна да творя или пиша, текстът ме освобождава (за мое благо) от постоянството в разказването си. Текстът няма какво повече да сподели; той води моето тяло към непознати територии далеч от представата ми за личността — към един безличен език принадлежещ на народа или несубективната маса (или абстрактния субект), макар начинът ми на писане все още да поддържа дистанция между нас.
Ролан Барт