Светослав Тертер: Цар на българите /1300 - 1321/

Историята не винаги е справедлива към българските държавници, които с действията си са допринесли значително за България и нейния народ. Много от тях остават в забрава, а други получават несправедливо оценяване. Един класически пример е цар Петър (927-969), най-дълго управлявалият владетел в българската история, който според историците се счита за един от по-слабите царе през Средновековието. Въпреки това, всяко освободително въстание срещу византийската власт между 1018 и 1185 г. избира нови царе на име Петър. Например, престолонаследникът Делян приема името Петър по време на въстанието през 1040 г., както и сръбският княз Константин Бодин в Скопие през 1071 г., а Теодор Белгун след успешното освобождение през 1185 г. също става известен като Петър. Според апокрифен летопис от XI век при управлението на Петър данъците били минимални и страната процъфтявала без войни цели 42 години – изключителен период за Средновековието, когато конфликтите били често явление. Тези факти показват високото признание на народа към него, докато историческите оценки остават неблагоприятни.

Цар Светослав Тертер е друг забравен български владетел с невероятни заслуги пред своя народ и държава. Той успява да възстанови независимостта на България след загубата й през 1298 година само за седем години чрез военна сила и дипломация, превръщайки страната в важен фактор в Югоизточна Европа отново. Въпреки тези постижения обаче името му остава далеч по-малко известно от имената на много други средновековни български монарси - хан Крум, цар Борис I, Симеон Велики и др., дори малко познато спрямо фигури като Иван Шишман.

Иван Шишман представлява "трагичната" личност със своя страхлив подход; той не води нито една битка против турците за четвърт век управление и остава извън всички коалиции против османското нашествие – именно неговото управление допринася за падането не само на България но и цялостно на Балканите под османска власт.

В контекста на този анализ Светослав Тертер стои противоположно като активен лидер спрямо пасивността на Иван Шишман. Опитвайки се да разбера причините зад незаслужено забравения статус на Тертер, установих две основни: първата е широкоразпространеното схващане че след управлението на Иван Асен II започнал упадък до завладяването ни от Османи; вторият аспект е краткосрочният фокус върху XIII век у историци като Златарски или Мутафчиев.

Настоящата книга цели да запознае читателите без специално образование с делото над един велик българин – цар Светослав Тертер - представяйки фактологията около живота му достъпно.

Божидар Димитров