Разпръснати спомени

Какво всъщност представлява животът, ако не е поредица от самооценки? Независимо дали съзнателно или несъзнателно, в моменти на мъдрост и покой, както и в периоди на страдание и дълбоко безпокойство, ние постоянно се обръщаме към себе си. И неизменно достигаме до различни истини за нас самите и за човешката ни съдба до този момент. Тези малки и големи прозрения относно нашия изминал път, нашата човешка участ, радости и ненависти, надежди и духовни търсения всъщност представляват пътя към собственото ни познаване. Освен това те са свързани с разбирането на вечния живот — неговите парадокси и загадки, бездните му и нашите опити да летим над тяхната заплаха за поглъщане. В този контекст равносметките — откровените признания, кратките но изпълнени с болка спомени на тревожното ни съзнание — са едни от най-вълнуващите текстове. Такъв текст би бил значим единствено ако е написан искрено със силното морално чувство, което вдъхновява и обединява; той непременно ще бъде важен и полезен.
Божидар Кунчев