Women

"LUIS ROYO ИЛИ КАК СЕ ФАНТАЗИЯТА УКРИВА ЗАД ЕДИН ОБВИВК
Съществува един свят, който е толкова странен, че трудно може да бъде разбран. В него всичко се случва по монотонен и предсказуем начин. Градове и градини, шапки и планини, кани и монети, вратовръзки и дървета – всичко това, включително морските вълни или орбитите на планетите, е организирано по рационален начин.
Дните минават и пейзажите се разширяват в синкопиран ритъм или чрез равномерни пропорции. Животът също следва еднороден модел, премествайки се от едно място на друго. За жителите на този свят времето намира отражение в календар, а пространството – в атлас. За да напреднеш тук обаче са необходими часовник и компас.
Макар формата на този странен свят да е кръгла като при всички други планети и да се простира във височина, ширина и дължина, животът протича групово през тесни и широки коридори. Широкото симетрично продължение определя съществуването под форма на линия. Няма събития нито новосъздадени личности; хората вървят компактно с хомогенна структура. Начинът им на движение е обусловен от сивотата на асфалта под краката им със светещи сигнализиращи тела нарисувани върху него за указание как да постъпват. Паралелно с това небето изглежда сиво-сиво; облаците дават живот само за тъжните капки дъжд, чиято намокряща вода кара даже засегнатите сами да спрат да плачат. В тази безцветна среда единствено водещите сигнали изпод иначе сивото добавят малко цвят.
При такива контролирани условия жените и мъжете от тази планета живеят в заплашителна монотония. За да избегнат опасността от безволева скука или нещастие от огромната апатия някои потъват в работата си направили я основа за живота си. Други успяват благодарение на задачата си - контрола над коридора през който всички трябва да преминат. Те - контролерите - реорганизират потока движението дискутирайки ползите от нови правила опитвайки се да разработят адекватни транспортни системи често завършващи със задръствания или насилствени конфликти."
Антонио Алтариба