Модернизъм и модерност - (нe) възможност за историзиране

Тази книга представлява опит да се разгледа как България възприема европейската модерност като културен модел след обявяването на независимостта си и как тя усвоява и прилага различни модернистични течения. Изследването надхвърля само формалните аспекти, за да проучи връзките с обществената модернизация, включително градския живот, развитието на печатната индустрия и ролята на жените в изкуствения сектор. Акцентът върху художествените взаимодействия на Балканите през 20-те и 30-те години позволява сравнения с други значими европейски художествени движения.

Темата за историческото изучаване на локалното в контекста на глобалното е сложна и важна не само за местния контекст. Важно е да се разберат взаимовръзките между българските художествени явления и по-широкия европейски разказ, както и трудността те напълно да бъдат вписани в него — особено от позицията на периферията.

Целта на това изследване е анализиране зависимостите между съвременните художнически институции и разнообразието от проявления на модернизма. Особен интерес будят условията, които размазват границите между класическите изящни изкуства (както ги представят салоните) и практическата художествена дейност в урбанистична среда, както и обменът между страните от региона.

Изследването е структурирано като серия свързани текстове без амбиция за окончателна аргументация; такава задача би била непосилна. Този отказ от завършеност всъщност добавя стойност към темата. Жанрово то представлява колекция от статии, обсъждащи широкото поле между модернизацията в сферата на изкуството и многообразието от стилови насоки у нас.

В последно време традиционният подход към историята често се заменя с критически анализи със свободна свързаност помежду им. "Модернизми и модерност" цели практически тестове върху противоречивия балкански терен чрез контекстуални подходи — а не единствено историческа реконструкция — предлагайки множество интерпретации според индивидуалната перспектива относно промените през първата половина на ХХ век.

Кратко казано: книгата предлага поглед върху динамичния процес около българските/балканските модерности до голяма степен повлиян както от Държавата, така και от Европа – две сили с противоположни влияния върху артистичното развитие в региона.

Авторката подчертава необходимостта от преосмисляне или дори проблематизиране самостоятелността/маргинализираността ни във всякакви отношения; стремейки се не просто да избягаме отвъд тези ограничения, а напротив – да ги приемем като ценности сами по себе си - вместо несъвместимости с нормата.