Емил Димитров

"Публиката ме създаде. Тя беше тази, която ме избра и направи звезда.

ЕМИЛ

Той изпълняваше своите песни, които слушахме от старинните ни грамофони или чувахме подсвирквания зад ъглите – нашият сигнал. Страдахме за тъжния Арлекин и търсехме малката весела Мариана с шапка с перце, а понякога се сбогувахме с Мария... Той ни напомни на всички нас и на света, че моряците са бели чайки. Винаги треперехме при неговото признание за България.

Той пееше свои песни, а ние се стараехме да ги запомним без грешки. Хората притежаващи неговите плочи и стари грамофони бяха наши идоли. Онези, които се завръщаха от концертите му, изглеждаха осветени; те веднага започваха да правят планове как ще посетят следващия концерт.

През дните си вървяхме - млади и стари, щастливи и намусени, различни един от друг; но песните му постоянно достигали до нас носейки магията на любовта и красотата, раздялата и усмивките със сълзи. Те ни даряваха чудесен глас и нова музика; отвори врати към един вълшебен свят където любовта е вечна и всяко място е предназначено за теб – той е твой дом.

Песните казваха още: ако имаш сърце - не можеш да избегнеш горещината на любовта. След като чуехме песните му, се прибирахме у дома – малко по-различни освежени с надежди за утрешния ден.

В големите речници думата Магия няма конкретно определение. Има записано "Магьосник": фокусник или вълшебник със свръхестествени способности.
Днес него го няма физически.
Но остават хиляди афиши, множество плочи и милиони хора не говорят за него в минало време.
Защото знаят добре – той е тук навсякъде около нас все пак.
Няма сила способна да унищожи магията на песента на Емил."