Наследството на Сасанидска Персия у българите на Долния Дунав

Информацията за питакшите от Армази в Иберия, съчетана с данните от надписа на Шапур I от Накш-и-Рустам, дава възможност да преразгледаме разбирането си относно имената на някои представители на българската династия Дуло и аристокрацията като цяло. Честото срещане на имена като Аспарух, Заберган и Безмер сред персийските аристократи в Кавказкия регион предполага, че част от българския елит може да има ирански корени. Особено любопитно е името Аспарух, което освен археологическите находки в Иберия от III век и споменаването му у Шапур I през същия период, се появява и при Амиан Марцелин във връзка със събитията от късния IV век. В контекста на научната дискусия по темата трябва да се вземат под внимание факти като това, че Ховрат е име с произход от средноперсийския език. Също така следва да се преосмислят имената Персиан и Маламир – последни езически владетели на Дунавска България – при които все още остава силна носталгия към Изтока.

За автора:
Тодор Чобанов е роден през 1977 г. в Асеновград. Той завършва специалността "Археология" в СУ "Св. Климент Охридски" и в момента е докторант там с тема на дисертацията "Дворцовата архитектура на Първото българско царство", ръководена от доц. д-р Стефка Ангелова. Авторът има публикации свързани с изследвания за източните влияния върху културата на Дунавска България и етническия произход на старите българи; той професионално се занимава също така с опазване на културното наследство.