Хаос и ред или принципът на дозираната нестабилност

Преди 30-40 години един филмов персонаж заяви, че съществуват два вида учени: едните пробиват стени с главите си, а другите подреждат тухлите след тях. Като много млади хора, и аз мечтаех да бъда революционер, но по-късно осъзнах, че научните революции често произлизат от новото организиране на тези тухли – например смяната на парадигмата. Приемствеността в познанието е основополагающа за науката. Твърдя това, защото дори най-иновационните идеи се изграждат върху труда на предшествениците ни.

Когато навърших 60 години, започнах да размишлявам какво оставям след себе си в сферата на идеите и текстовете. Темите ми са разнообразни, но обединяващите концепции свързват различните области – независимо дали пиша за хронотопа на българина, музиката или психиатрични разстройства; винаги оперирам с общи теоретико-методологични принципи като противоположности между време и пространство или хаос и ред.

В настоящата книга представям както непубликувани произведения, така и преработени статии (както теоретични, така и експериментални), които маркират моята идейна история и интереси. Не включих текстове с образователен характер или тясно клинична насоченост. Смятам, че съвременната психиатрия трябва да има широка перспектива с междудисциплинарен подход. Убеден съм в необходимостта от излизане извън рамките на собствената дисциплина за постигане на по-добро разбиране; между различните науки няма непреодолими бари - само неразучени територии. Винаги ме е привличало любопитството към тези места и сякаш намерих мястото си там. Понякога се връщам назад през оградата, но скоро ми става скучно; опитвам се да взема някого със себе си при завръщането си – не е лесно постижение.

Текстовете напомнят деца – веднъж родени получават самостоятелен живот и започват да действат независимо. В определен момент откривам у читатели интерпретации различни от моето виждане; те забелязват аспекти невидими за мен също така може би пропускат други важни детайли – това е малко тъжно,. Но позитивният аспект остава: текстовете обогатяват своето съдържание чрез размислите на аудиторията.
Георги Попов