Мисия Париж: Разговори с Евгений Силянов

Евгений Силянов (1907-1997) е известен дипломат и журналист, син на Христо Силянов, летописец на Илинденското въстание, и София Малиновска, учителка и преводачка. Той изучава право в Париж между 1925 и 1929 г. През 1931 г. печели конкурс за работа във Външно министерство. Работил е като трети легационен секретар в посолството ни в Париж и представителството към Обществото на народите в Женева от 1935 до 1939 г., а също така участва в преговорите по Крайовската спогодба през 1940 г. Бил е първи секретар на легацията в Берн от 1942 до 1944 г., след което временно ръководи легацията там от края на септември до края на декември същата година, преди да открие и управлява легацията в Париж между 1945 и 1946 г. Участвал е активно при подписването на Парижкия мирен договор през февруари 1947 г., но отказвайки да признае комунистическия режим, губи българското си гражданство.

Силиянов става един от основателите и заместник-ръководители на българската секция на радио "Свободна Европа" с център Мюнхен. Освен това работи дълги години като журналист за "Пари Мач", членувайки в международния ПЕН-клуб в Париж. Той е автор на редица документални книги като "Последни свидетели от Бункера", "Операция Валкирия: заговорът срещу Хитлер" (съвместно с Пиер Галант), както и "Руснаците". Носител е не само наградата орден „Мадарски конник“ I степен (1993), но също така има френския Почетен легион сред многобройните си отличия.

През декември месец на далечната вече 1995 година проведох интервю с Евгений Силянов у него вкъщи, без да подозирам какво ще произтече от този разговор – книгата, която държите пред себе си. Как би изглеждала България през XX век според човек със солидни познания както за София, така и за Париж? Погледът му върху актуалността остава повече от значим; самият той представлява част от историята вече. Ако прочетете неговите размисли относно “македонския въпрос” или мнението му за политическите коалиции много преди завръщането на Симеон Сакскобургготски през новото хилядолетие ще се убедите сами.

Книгата e резултат от общо четиридесет два часа разговори проведени през март месец извънредната годината - '97' - във френската столица; използвани са снимки и материали предоставени лично от архива му."