Всичко за книгите
Каталог за книги, автори и издателства
 

Върху храстите не падат мълнии. Комунизмът - житейски съдби

Корицата на
Издателство:Институт за изучаване на близкото минало
Брой страници:334
Година на издаване:2007
Дата на издаване:2007-08-03
ISBN:9789549597011
SKU:38945570019
Размери:24x16
Корици:МЕКИ
Цена:10 лв.
Анотация
Ревюта
Свързани книги
Приятели
Информационна мрежа

**Мълнии не удрят в храстите • Комунизмът – съдби на хората**

Тази публикация е реализирана с помощта на програмата МАТRA - CAR, предоставена от Посолството на Нидерландия в София.
Даниела Колева е съставила и редактирала текста, а Ивайло Знеполски осигурява научното ръководство. Интервютата са проведени от Александра Петрова, Ваня Еленкова, Даниела Колева, Дияна Желева, Иван Дионисиев, Калина Костадинова, Радостина Пенева, Славка Каракушева и Христина Гешова. Корицата е дело на Веселин Праматаров.

**СЪДЪРЖАНИЕ**
Социализмът като житейски избор. Предговор

Интервюта с жители на село Бела речка:
- Липса на средства и смелост
- Не ми беше особено удобно да си призная
- Тежки условия за живот в селото
- Увереност единствено при лоялност към властта
- Никога не съм гладувала или била без дрехи
- Каквато люлка ни поклатила така ще продължи
- Не помня ден да отсъствам от работа през живота си
- Имаше много раждания преди без нитрати
- Ние сме държавата
- Работя усърдно и дисциплинирано
- За жена ръководител бе изключително трудно да се утвърди
- В душата ми винаги ще остана партиен член
- Няма как някой да ме отклони от Бела речка


Интервюта с жители на град Копривщица:
- Обидите му остават дълбоко скрити в него
- През нощта сънищата ми са изпълнени със спомени
- От самолет до волска кола
- Аз имах амбиции за знания; те строяха обикновени неща
- Трябваше всекидневно да доказвам себе си
- Днешните идеали сякаш вече ги няма
- Построихме къща за целия ни живот
- Давал ти пари и после събираш членските такси
- По-добре човек да работи усилено вместо просто да стои
Животът ми прилича на приказка; доволна съм
Не получих всичко готово
Рисковете за ръководителя са големи
Всичко приемахме като нормално


Интервюта с жители на Русе:
Спомените ми тук остават между гробовете
За оцеляване трябва мълчание
Хората понякога забравят какво значи любов
Нямам сили повече за борба
Добри спомени имам; младината премина там
Работехме по неверни лозунги
Но живяхме изключително икономично
През цялото време се чувствах уязвен
Казаха ни че всички сме равни; аз не вярвам
Идеалистите бяха натоварени с важни задължения
Нашият идеал остава над всичко
Любовната връзка между нас беше партийна – ние сме другари

.

.