Misery

С уста на устa, жената го беше върнала към живота, вкарвайки в него зловонни въздишки. С усмивка, която носеше сладостна болестност, тя му натискаше обезболяващите лекарства в сухите устни с големите си груби пръсти. Нежно се усмихваше, подреждаше възглавницата и разговаряше с детски тон, като внимателно следеше да изяде всяка последна хапка.

Той бе писател. Тя бе неговият най-голям почитател. Извадили го от автомобилната катастрофа, я довела у дома и била сложила гипс на счупените му крака. Единственото нещо, което трябваше да направи за нея в замяна, бе да напише специална книга - само за нея - посветена на любимия й герой от романите му. Геройят който той е убил и сега трябвало да върне обратно към живот.

Защото ако не успееше или ако проявеше неподчинение и не изпълнеше указанията на медицинската сестра, тя щяла да бъде много ядосана и можело да стори такива неща, които щели да го карат непрекъснато да крещи...