Атлас Българските земи в европейската картографска традиция /III-XIX в./

Концепцията за създаване на атлас с исторически карти, свързани с българите и техните територии, е в ход почти сто години. Първият значим опит в тази насока е осъществен през 1917 година от Димитър Ризов с произведението си "Българите в техните исторически, етнографски и политически граници (679-1917)", което е имало няколко издания.

Атласът съдържа 170 карти и планове, които представляват основната част от наличния материал относно българите и България; много от тях се публикуват за пръв път. За основа на настоящото издание служи обширна колекция от над 1000 копия и оригинали на стари карти, събирани повече от три десетилетия от международни архиви и библиотеки, включително Колекция "Д-р Симеон Симов", собственост на Централния държавен архив към Държавна агенция "Архиви".

Картите са организирани според приетата географска класификация по видове: световни карти; морски картографски материали; политически и административни схеми; пътеводители; военни изображения; исторически графики; етнографски карти; както и физико-географски, църковни и търговски материали. В определени случаи класификацията може да бъде условна, тъй като старинните картографи често предлагат информация с различно съдържание. Картите са подредени хронологично въз основа на времето на тяхното създаване – от III век сл. Хр. до 1900 г., а в раздела за историческите карти те следват последователността на важните събития.

В пояснителния текст към картите са представени авторите им със кратки биографии като представители на известни картографски школи - италианска, каталанска (или каталонска), португалска, холандска, немска, английска или френска сред други. Заглавията на картите – когато са особено подробни – са представени накратко чрез анотации. Имената на авторите са транскрибирани според националността им на български език. Географията по отношение названията областти , населени места , етнически групи както останалата номенклатура остава такава каквато фигурира върху самите картини , поставяйки ги в скоби след превода . Атласът завършва с хронологична таблица , речник със специализирана терминология свъзана с картагенто изображение ; именен показалец .