Си-ви

Чувството, когато работиш върху своя собствена книга, е наистина особено. Ставаш изключително критичен и трудно понасяш мнението на другите. Обхваща те паника - ами ако не съм толкова талантлив, колкото си мисля?! Всъщност нямам съмнения в способностите си; просто егото ми се страхува от възможността да не получа необходимите аплодисменти, които да потвърдят стойността на всичките ми усилия.

В крайна сметка,
(пауза)
всичко е лично.

Щастливи са
онези с вяра,
тъй като тяхното царство е небесно.
Нихилистите – какво значение имат?

"Кавър летър"
Моят бъдещ фен или настоящ, който все още не ме познава напълно и несигурен дали да ме приеме или не – аз няма да ти разкрия дълбочините на моята мъдрост и със сигурност няма да променя света ти.
Не можеш и да се почувстваш важен само защото разглеждаш най-интимната част от мен.

Лоялността ми също така не може да бъде гарантирана – аз съм една личност, докато тиражът ми остава огромен сред контактите в телефона ми.

Съществува вероятност обаче моето възприятие за себе си да се промени щом видя книгата с корица и баркод зад гърба си.

Може би ще успееш да се идентифицираш с мен без дори никога досега да сме се срещали.
Възможно е вече веднъж да сме били близо един до друг.
Или пък просто сме минали покрай опознаването ни.

А можем и двамата да бъдем на едно ниво.
Тогава определено има смисъл извън алчния стремеж на его-то ми.

"С искрени поздрави,
Милкана."