Слънчево огледало. Поезия

Книгата на Силвия Влахова носи заглавие "Слънчево огледало". То е двусъставно и изразително, подобно на поезията, която съдържа. Ако оставим настрана повърхностния прочит с неговите ефекти и отблясъци, дълбочината разкрива един драматичен, земен, тайнствен и благороден свят. Докато някои произведения се фокусират върху "непоносимата лекота на битието", за Влахова това е само стартовият пункт за едно пътешествие в "душата на Вселената", което ни отвежда до скритите тайни на любовта и езотеричната реалност, достъпна само за малцина. Това знание е както привлекателно, така и страховито; то не притъпява сетивността към настоящето – българските народопсихологически явления и социалните катаклизми. Омерзението от една ранена жена - силна и нежна - не може да я потисне до дребнавото самосъжаление.
"Тръгни си, за да можеш да се върнеш..."
Този стих е категоричен и предизвикателен; той съчетава благородство с прошка, отчаяние с мъдрост, крехкост със светлина – като самото "Слънчево огледало" или личността на Силвия Влахова. - Пламен Киров