Бомбето

В един далечен ден, на софийската гара, от влака слиза мъж, който е посрещнат от многобройна тълпа. Те го поздравяват с букети и възгласи. На главата му има бомбе в стил "Борсалино". То започва да мисли, че хората са се събрали именно за него. Но бедното бомбе не предполага какви дълги пътища ще изминe по родната земя и през какви перипетии ще премине, оставяйки следа в различни исторически периоди и преходи.

Този текст е част от произведението "Бомбето" на Йордан Радичков.

Авторът майсторно проследява промените в България чрез погледа на едно бомбе. То ще бъде носено от разнообразие благородни и неблагородни индивиди, срещайки се с множество други шапки; то размишлява върху значението си върху човешката глава и трансформациите при замяната му с каскет.

За първи път "Бомбето" излиза като самостоятелно заглавие – нещо, което винаги е било заслужавано. Остава ни въпросът как този критичен към историческите реалности преди 1989 година текст успява да мине през цензурните бариери? Ами така: ветровете подхванали бомбето го носят над умните и глупавите глави до нас непокътнато със своята удивителна история!